Завръщане

писмо

На изчезване ли са добрите хора в България?

Казвам се Богдан. Пиша, снимам филми и развивам мястото за срещи без случайности, в което се намирате.

Митко и жена му присъстваха на прожекцията на ТАМ в Сан Франциско през пролетта на 2019-та. Не знам кога са решили да се върнат в България, но част от мен си мисли, че филмът може би, поне малко, ги е окуражил да следват сърцата си. Много се радвам за тях. В бъдеще ще разкажа повече от тяхната история тук.  

Здравей, Богдан!

Споделяйки въпроса на Георги и интересната ти история с пътуването ти до морето, ме вдъхнови да споделя моите впечатления от България, където се завърнах преди 8 месеца...

...Откакто се завърнах и започнах да градя бизнес в родната си страна, се сблъсках със страшно много простотии и неефективности в различни частни и държавни институции, но не се оплаквам от това, просто си правя списък с нещата, които не работят и мисля как мога да ги променя. Една птичка „пролет“ не прави обикновенно ми казват като споделя, че ще трансформирам нещата, които не работят в страната ни. Но ако една птичка е достатъчно упорита, цяло ято се формира! В момента съм щастлив да споделя, че съм част от обществото от българи, които мислят като мен и не се оплакват за нещата, които не работят, а гледат какво те могат да направят по въпроса. Голяма част от това общество е съставено от българи, които са живели в чужбина и са видяли какво може да е. Според мен, промяната ще дойде точно от нас, завърналите се български емигранти!

Често ми казват - „Ти си още пресен от Щатите, ще си говорим след 2-3 години...“

Това го приемам като предизвикателство!

България за мен е страната с неограничен потенциал и виждам възможности навсякъде! Не се оставям на обстоятелствата да определят какво е възможно :)

Здравей, Митко!

Твоете наблюдение е много сходно с моето. През 2018-та бях в България за два месеца и половина. През 2019-та - за три. Първото лято снимах. Второто обикалях с филма. Започна и подготовката на поредицата ТУК, която отразява дейностите на хората в България. Това лято трябваше да започнем снимките, но заради пандемията се налага да останем в САЩ.

В голямата си част телевизиите и социалните медии се интересуват главно от сензацията. А едно дърво, което от семе става великан, не е ли сензация? За съжаление, в нашето забързано ежедневие човек като теб, който систематично си води бележки как да подобри общество си не е сензация. Промяната е бавна, почти незабележима, но пък дълготрайна. Докато онзи, който провокира по най-първичен начин, е обявен за бог един ден, или за дявол на следващия.

Бих желал да узная за вековните дървета на България. За хора като педагога Николай Докторов, който всеки вторник преподава безплатно музика на деца от съседно село (децата ги снимах във филма как свирят). Бащата на Николай ослепява на стари години. Затова всяка сряда Николай преподава безплатно в дом на слепите.

Иво, финансист от София, които напуска престижната си работа, за да произвежда био-храна за „Историческия Парк“ във Варна и така да помага за развиването на парка.

- Бях кокона. Мразех да се цапам - споделя колоритната дама, с която се запознах на пазара. От привилегирована дъщеря на тати, тя се обръща към хляба и сега има собствена пекарна.

Учителят по народни танци обединява младите в Свищов в общност, която те никога няма да забравят. Не съм виждал деца да танцуват с такава любов и с такава огромна всеотдайност като тях.

„Социалната Чайна“ във Варна, открита от няколко жени, има за цел да помага на юноши, изпаднали в безизходица. Момче от ромски произход ми прави кафето. Тук младите хора се учат на труд и отговорност. На съседната маса младо момиче е на интервю с една от собственичките.

Но нещо друго ме изненада още повече, когато се върнах в България за първи път от 23-ри години през 2018-та. Тогава снимах документалния филм ТАМ, който показва родината ни през мойте очи след всички тези години. Имах щастието да се срещна с прекрасни хора. (Може да гледате филма свободно тук www.filmabee.com/bg/there)

И какво всъщност ме изненада най-много?

- Знаете ли за безистена-музей в Ямбол? За българите родолюбци там? - питам приятели в Пловдив.

- Не. Били сме в Ямбол един път преди двадесет години - отговорят те.

Отговор, който получавам често.

Българите в Ямбол пък не знаят за възраждането на читалището в Шипка. В Шипка не знаят какво правят във Варна.

Пътувам с влака от град на град и виждам как българинът с лъвско сърце, българинът, който е помогнал за спасяването на евреите, българинът, който е толерантен и добър, си мисли, че добрите хора са на изчезване. Аз вярвам, че добрият българин в чужбина, както и добрият му брат или добрата му сестра в България, заслужават да знаят един за друг. Дай боже документалната поредица да се осъществи. И когато ни поканят в сърцата си, хората ТУК да ни вдъхновят да опознаем себе си малко по-добре...

ГЛЕДАЙ ЗАВРЪЩАНЕ

АРХИВ НА АВТОРА